Подписаното с кръв писмо на Тодор Каблешков стига до Панагюрище. В Копривщица са гръмнали първите пушки. Въстанието е започнало. Бенковски събира своята чета и в един глас се чува „Бунт! На оръжие!". „- Да живей България, да живеят апостолите, да живеят юнаците; смърт на душманите! - бяха думите, с които се свърши 20 априлий."
Априлското въстание е в ход. Дават се жертви, но се раждат и герои. Националната гордост е голяма, но погромът е неизбежен. Том втори на „Записки по българските въстания" е изпълнен с геройства, смелост, предателства и жертви. Българите заплащат огромната цена на свободата.
