Джо Уотсън

Внезапно стоеше на скалата пред двореца, ала не беше сам.

Накара ме да те харесам толкова много, че да поискам да станеш моя снаха.

© Габриела Каменова, превод от английски

– Умът ми не побира защо. Онези полуголи модели, с които се срещаш, до една изглеждат много красиви. А стриптийзьорката, с която излизаше

си най-прекрасното нещо в живота ми, ти си моето всичко и никой не може да ме убеди, че да те обичам, е погрешно. Защото да те обичам, е най-правилното нещо. Единственото, което е имало смисъл. Защото без теб животът ми е празен и мрачен, аз съм изгубен в беззвездна нощ и вечно ще се скитам, търсейки онова, заради което дишам.
Надявам се да се видим скоро. Липсваш ми...
Ти, аз, завинаги

Няма значение какво казват баща ми, властите, светът – аз винаги ще те обичам.

Обичам те, обичам те, обичам те, обичам те и не мога да дочакам мига, когато пак ще сме заедно. Не съм те виждала от тринайсет дена. На стената зад леглото си бележа дните като някой затворник. Защото така се чувствам, когато съм без теб – като затворник в тъмница.

Но скоро ще се видим. Ще избягаме някъде, както сме си говорили. Ще си построим къщичка в гората, където никой не може да ни открие. И ще заживеем там заедно, далеч от този жесток, жесток свят... Точно както си го представяхме.

Ще се будим един до друг всяка сутрин, с часове ще се прегръщаме, без да се налага да се разделяме. Ще прекарваме дните си в плуване, аз ще те рисувам, ти ще ми четеш, ще си говорим по цели нощи и нито ти, нито аз ще трябва да бягаме или да се крием. На глас ще си казваме, че се обичаме. Ще го изричаме ден и нощ, докато го повторим толкова много пъти, че да наваксаме времето, когато това ни е било забранено. А после – още.
Обичам те, обичам те, обичам те, обичам те, обичам те, обичам те, обичам те, обичам те.
Чакай ме под дървото. Идвам да започнем живота си заедно.
Ти, аз, завинаги

сега ми липсваш повече, отколкото може да се опише с думи.