Мразя те.
– Мисля за теб.
Тези три груби думи изпълниха въздуха помежду ни и паднаха на пода с трясък, който ме разтърси до основи. Кръвта ми се охлади, когато тишината между нас ме докосна със студени пръсти.
Гледах с широко отворени очи.
Той наблюдаваше изражението ми, а в погледа му прочетох горчива усмивка.
– Ето ти шибаната тайна.
Той изпи питието си, остави чашата на бара и се отправи към вратата. След като сложи ръката си на бравата, спря и се обърна към мен.
– Искаш ли да знаеш защо не те докосвам?
Поклатих глава.
– Защото, ако го направя, няма да мога да спра. Не и преди да потуша този прекрасен огън в очите ти – каза той и погледът му проблесна. – Не се затваряй отново сама в една стая с мен, Джиана.