Petya Lakova

Залезът като финален акт на деня не е нищо друго, освен началото на една нова зора

„Залезът като финален акт на деня не е нищо друго, освен началото на една нова зора. Тази която ще дойде, ако сме я заслужили.“.

Ако ти си моят Бог, тогава действай като истински Бог. Наложи ми живот и смисъл от живота, но не ме карай никога да правя каквото пожелаеш и да го правя от твое име. Ако имаш властта да решаваш живота ми, Боже, вземи го в ръцете си и го насочвай, но не ме карай да чакам заповеди, за да си седиш просто и да ми показваш пътя, иначе ще ме принудиш да те сваля оттам и да продължа сам.

Ако винаги вярваш, ако нямаш съмнения, душата ти може да разцъфне. Тогава и само тогава и най-невероятните ти мечти могат да се превърнат в реалност и да променят живота ти завинаги

Всеки предмет има сърце, сърцето на вещите бие заради целта на този, който ги е създал и който е оставил в тях незаличимия си от времето подпис.

Да видим миналото, което ни е радвало и понякога карало да страдаме, с нови очи. Очите на едно все още девствено съзнание, готово да приеме бъдещето, което ще дойде. И няма вече болка или страх от тези тъжни моменти, защото те са отминали.