Мишел Бюси

Отиваме към Спортната зала, госпожо Витрал! Пътьом

Приятно е, в края на краищата – помисли си Гран-Дюк, – да решаваш така живота и смъртта на другите, да бдиш над тях години наред и накрая да ги обречеш на гибел, да ги пожертваш... да си играеш със съдбата като хитър и непредвидим бог...“ Но всъщност не бе ли и той по същия начин жертва на такъв садистичен бог?

Понякога, когато се обединят две несполуки, е възможно да се състави положително житейско уравнение, както когато от два знака минус се получава плюс.

Наведе се отново към чантата си и веднага се изправи.

Пръстенът със сапфир, който носеше Лили... Неговите чувства към нея откак се помнеше.

т две години Марк обикаляше парижкото метро и всеки път даваше по два франка, когато срещнеше някой несретник. Бе запазил този си навик от Диеп, където баба му винаги даваше по нещичко на уличните просяци. Година след година тя бе изграждала у Марк скàлата на ценностите и го бе научила колко е важно хората да си помагат, бе му помогнала да преодолява страха си от бедните, да превъзмогне неудобството си и без да се срамува, да им дава по нещичко. Нейните уроци бяха залегнали

ато принципи на поведението му, като част от морала му както в Диеп, така и в Париж, навсякъде. А това му струваше цяло състояние! Лили мило му се подиграваше. Никой парижанин не би направил това. В такъв случай той не бе парижанин.

Каква е тази любов?“ Питах се често.
Само те знаеха отговора...
Аз – не.
Дори науката не ми помогна.

обра готвачка бе Никол... При това умееше и да води разговор, да задава въпроси и да получава отговори.