«Тъгите на България» е втората стихосбирка на Иван Вазов, издадена в Букурещ през 1877 г. Подписана е с истинското име на автора, за разлика от предишната (Пряпорец и гусла от 1876 г., подписана с псевдонима „Пейчин“). Стихосбирката представлява отражение на болката от поражението на Априлското въстание и безразличието на Европа.
