Подписаното с кръв писмо на Тодор Каблешков стига до Панагюрище. В Копривщица са гръмнали първите пушки. Въстанието е започнало. Бенковски събира своята чета и в един глас се чува „Бунт! На оръжие!". „— Да живей България, да живеят апостолите, да живеят юнаците; смърт на душманите! — бяха думите, с които се свърши 20 априлий."
Априлското въстание е в ход. Дават се жертви, но се раждат и герои. Националната гордост е голяма, но погромът е неизбежен. Том втори на „Записки по българските въстания" е изпълнен с геройства, смелост, предателства и жертви. Българите заплащат огромната цена на свободата.
Захари Стоянов е български революционер, политик и писател, живял в периода 1850 — 1889 год. Още на 21-годишна възраст се включва в Русенския революционен комитет на ВРО. В последствие участва в Старозагорското въстание от 1875 год. Ролята на Захари Стоянов в Априлското въстание е била значима за времето си, а през призмата на настоящето е важна заради писмените свидетелства, които той оставя. Захари Стоянов е първият историограф на Априлското въстание и благодарение на големите му мемоарно-биографични произведения като „Христо Ботйов", „Васил Левски (Дяконът)" и „Записки по българските въстания" научаваме повече за българските революционни борби и за значимите личности в тях. Захари Стоянов пише също редица статии и фейлетони, в които осъжда политически противници, критикува социални проблеми и описва неподправената действителност на своето време.
